Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

Princess Nymeria of Night Court | Second in Command | Alycia Debnam-Carey | Taken |

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

Princess Nymeria of Night Court | Second in Command | Alycia Debnam-Carey | Taken |

Писане by Admin on Чет Ное 09, 2017 11:29 pm

Историята на героя е пряко свързана с тази на Азриел / прочети първо Тук  / 
Nymeria
Нимерия

Две години преди Орион да стане Господар.  

Да каже, че се чувства ужасно за това, което бе сторила преди един час, щеше да бъде недоразумение. Бе действала импулсивно след като бе успяла да се скара с Азриел. Картината все още прелиташе през ума й.
* 
„Все говориш за това как искаш да се научиш на контрол, но не можеш дори да контролираш  собствения си страх.” 
Нимерия се опита да прикрие болката в очите си и това колко я заболя от думите му. Усещаше как стените се издигаха около нея и превръщаха кръвта й в лед. 
„Не всички можем да сме като теб, Азриел. Аз може й да нося маска, но поне знам кога да я сваля. Можеш ли да кажеш същото и за себе си ? ” 
И с това си бе тръгнала от бара с първия непознат, точно през лицето на Азриел. Останалата част дори не си заслужаваше да се споменава. 
*
Час по-късно Нимерия вървеше по моста над река Сидра, любимото й място във Веларис. И там откри Азриел, беше се подпрял на моста, сякаш знаеше че тя щеше да мине от там преди да се прибере в Къщата на Ветровете. Той не я погледна, когато тя се приближи към него и ръцете им се докоснаха едва. Нимерия се зачуди дали щеше да избухне в пламъци от желанието си по него или от собствения си срам. Няколко минути прекараха в тишина, преди той да се обърне, за да я погледне. За да види, разпиляната й златисто-кестенява коса и изтръпналите й устни. Ясни следи за ръце и устни, които я бяха „имали”, които не бяха неговите. Наистина щеше да избухне в пламъци.
„Е?” той попита, а на Нимерия й се прииска да не бе уловила болката в гласа му. Тя повдигна рамене.
„Не си заслужаваше...” 
Защото не беше с теб. , помисли си, но запази мислите за себе си.
„Не сме се карали от доста време” изрече меко, гласът й бе едва шепот в нощта.
„Вината е моя, аз започнах „
„Да, така е” Още една пауза.
„Съжалявам” Азриел прошепна, което я накара да го погледне.
„За какво ?”
„За всичко, но най-вече за... това което те принудих да направиш”
„Принудил си ме ?” Нимерия го изгледа скиптично „ Аз, направих този избор сама. Не си ме накарал да спя с онзи мъж.” Опита се да игнорира как Азриел се сви, едва доловимо при думите й.
„Не и така, но... го направи, заради това което казах, за начина по който се опитах да те нараня. А той.. Не можеше...”
„Какво?”
„Не виждаше същината ти, Нимерия !”
„Ами ти ?” Тя попита, гласа й бе натежал от емоция. „Ти виждаш ли ме, Азриел” 
И ето го онова нещо, което оставаше неизречето между тях. И в същото време кристално ясно.

“Винаги,” той прошепна “Винаги съм го правил, Нимерия.”
Тя издиша неуверено, захапвайки треперещата си долна устна. Погледна го. Това бе всичко, което някога бе искала да чуе от него. Бавно, много бавко той пое ръката й и я издърпа по-близо към себе си. Беше внимателен, сякаш водеше някаква вътрешна борба със себе си. Бяха толкова близко един до друг, както в онази вечер преди месеци, когато се бе отдръпнал и бе целунал челото й, преди да изчезне в нощта. Щеше ли да си тръгне и сега ?
Не и този път, помисли си, докато се приближи толкова близко до него, че можеше да чуе ударите на сърцето му, биещо толкова силно, че можеше да го чуе чрез изострения си слух.
“Не още.” Този път тя го спря. „Не мога, не и толкова скоро след като...”
Не довърши. Думите заседнаха в гърлото й.
„Съжалявам”
„Не” Азриел поклати глава, поемайки лицето й в ръцете си. „Не се извинявай. Няма нужда. Хей” той погали бузата й с палез, докато тя най-накрая срещна синия му поглед. „Не се извинявай за това, разбра ли ?”
Нимерия прехапа устна, но въпреки това кимна
„Какво значи това?” Тя попита нежно, като  се вкопчи в Илирианските му черни дрехи и си пое дълбока глътка въздух, поемайки уханието му, сякаш бе въздухът без който не можеше да съществува.
„Означава, че...” той прошепна „Означава че, аз виждам теб. И ти виждаш мен.”
Означава, че си мой и аз съм твоя...
*
Два дена преди Орион да стане Господар.


Взираше се в дървените трески на тавана в  „Домът на Мъглите”, името с което наричаха семейната хижа в планината. От известно време хижата се бе превърнала в малкото й бягство от Веларис и любопитните очи, където можеше да прекарва времето си само в компанията на любимия си сенчест певец. Нимерия се изправи на пръсти и докосна устни в неговите нежно.
„Обичам те”
Прошепна, насред тихата стая, в която се чуваше само пращенето на дърва в камината.
„И аз те обичам”
„Кога трябва да си в лагерите при Орион и Фенрис ?”
Азриел въздъхна, като обви ръцете си около тънката й талия и я притисна плътно към него.
„Вероятно преди няколко часа.”
Очите на Нимерия се разшириха мигновено.
„Азриел, баща ми ще— „
Не беше лъжа, но не бе и истина също. Нимерия знаеше колко я обичаше баща й, дори подозираше че знае покрай майка й, но с нищо не го показваше, което едновременно я успокояваше и ужасяваше.
„Успокой се” Азриел я прекъсна, подсмихвайки се на паниката й. „Орион и Фенрис си мислят, че съм прекарал нощта с някоя случайна жена. Няма да вдигнат врява, за да ме издирват” 
Нимерия повдигна вежда.
„Казал си им, че ще бъдеш с някоя. Не си излъгал, но... не си им казал и истината също.”
„Да лъжа, бъдещия си зет ? Не бих могъл.”
Азриел се засмя, но погледът във виолетовите очи на Нимерия поомекна, като ъгълчетата на устните й се извиха леко.
„Това предложение ли беше, Аз?” попита го меко. Той замръзна.
„Ами аз... — не, не беше предложение. Но един ден.” Очите й се разшириха. „Ако все още ме искаш. Но Нимерия аз...” Тя изчака търпеливо Азриел да довърши. „Трябва да знаеш, че ти си всичко, което искам”
Нимерия се усмихна, като почувства как сияеше отвътре.
„И ти си всичко, което искам.”
И като я целуна в тази хижа — в тяхната хижа — тя знаеше, че нямаше нищо друго на света, което да иска повече от тях двамата заедно, сами.
„Отивай в лагерите” прошепна срещу устните му. „С майка ми, ще дойдем да се видим с Орион и баща ми след два дена. Гледай да си покрай тях, разбра ли ? „
Азриел само й кимна, преди Нимерия да го целуне още веднъж, допирайки ръката си над сърцето му. След което се отдръпна, пое си дълбоко въздух, сякаш се опитваше да запамети уханието му в съзнанието си.
„Обичам те”
Секунда по-късно тя се обгърна с мрак и се ответри обратно във Веларис.
***  
„Събуди се, щерко на Нощта. Покажи ми тези всеизвестни очи”
Всичко й тежеше. Защо имаше чувството, че над гърдите й имаше непоносима тежест, като острие забито дълбоко в гърдите й. 
„Мамо ?”

В тъмнината се чу тънък смях.
„Не съвсем”
О. Точно така. Майка й беше мъртва.
*
„Не ! Моля те, моля те пусни я !” Тя изкрещя.
Накарай го да спре. Накарай го да спре.
„Погледни ме, „ майка й я умоляваше. Тя се подчини, трепереща и плачеща, опитвайки се толкова силно да се докосне до дълбоките запаси от магията си, но не усети нищо. Не бе останало нищо, докато магическите вериги се вплитаха в китките й. „Не се страхувай, скъпата ми. Трябва да си силна. Толкова си силна. Кажи на Рис—„
Главата й падна в снега с тихо тупване, което Нимерия имаше чувството, че щеше да чува до остатъка на живота си. Умът и не искаше да го побере. Не искаше да осъзнае, че родителите й ги нямаше.
*
„Не... не, не е истинско” тя проплака.
Злия смях заобиколи сетивата й отново. Жена.
„О, уверявам те, че е съвсем истинско. Сега отвори тези красиви очи.”
„Орион... къде е Орион, къде е брат ми ?”
„Отвори си очите и ще ти кажа всичко”
Нимерия си пое дълбоко въздух, докато сълзите се разбиваха по страните й. Защо всичко тежеше толкова много ? Защо не можеше да чуе, къде бе магията й, къде бе тя, къде бе тялото на майка й, къде бе баща й, къде бе Орион, беше ли...
„Ето те, най-накрая.” Жената пред нея изтананика. Нимерия отвори бавно очите си виждайки кръв. Не, не кръв. А червената рокля на жената пред нея.
„Липсваха ми тези очи, въпреки, че твоите са само нюанс по-светли от тези на брат ти”
Каза го така сякаш отбелязваше времето. С такова спокойство. Нимерия забеляза сините окови, които притискаха тялото й, към каменна маса. Придъжаха ръцете , краката и гръдният й кош неподвижни. Задушаваха силата й.
„Мейв” изсъска името на кралицата на Хиберн. Жената се позасмя, като отметна един кичур коса от лицето на Нимерия, която се опитваше да се отдръпне колкото можеше.
„Не ме докосвай.”
„О, скъпо мое животинче, имам такива планове за теб."
„Ти... Ти изпрати онези мъже да я убият. Ти уби майка ми !”
Думите усети, като пепел в устата си.  Кралицата само се засмя.
„Не съм убила майка ти. До колкото е известно на света , всичко е дело на Великия Господар на Пролетта Тамлин. Който сега е мъртъв, за твое сведение. Жест от страна на брат ти.”
Всичко бе наопаки. Света бе толкова грешен. Толкова разбит и грешен. Орион, Орион, къде беше Орион ?
“Красивият ти брат е съвсем добре,” Мейв изрече с тънка усмивка. “Е, като изключим факта че почти цялото му семейство е мъртво и е Велик Господар.”
Нимерия не можеше да диша.
“Всички вярват, че си мъртва, а на мъртвите не им се полага да скърбят, нали ? Каква красива ирония.”
Нимерия се опита да я превърне в мъгла. Опита се със цялата си мощ, но магическите й вериги го правеха невъзможно. Иначе би могла да превърне в мъгла целия свят.
„Ще те унищожа. „ Нимерия проговори с мъртвешка спокойствие. Сърцето й бе на парчета, душата й бе пречупена. „Ще се измъкна от тези вериги и ще те разкъсам на парчета”
Кралицата само се засмя. „Не скъпа моя, няма да го направиш. Защото ако използваш тази красива сила, по начин по който не ми хареса, безценният ти Сенчест певец ще умре”
В умът на Нимерия настъпи тишина. Бял шум и тишина едновременно.
„О да, точно така. Знам всичко за връзката ти с твоя сенчест певец. Твоят Азриел. Твоят Сродник
На Нимерия й се прииска да бе умряла заедно с майка си.
„А ти ще бъдеш моето ново оръжие, винаги на разположение, или той умира. Свързах магията ти с животът му. Опиташ ли се да избягаш или да ме преметнеш по какъвто и да е начин и Азриел умира. Но не се тревожи. Всички вярват, че си мъртва. Какво имаш за губене ?"
Всичко, помисли си Нимерия. Изгубих всичко и все още имам всичко в този свят за губене
„Когато не ми трябваш ще спиш. Можеш да избереш какви да бъдат сънищата ти, щерко на нощта.” Почти изплю титлата. „Можеш да спиш без да сънуваш или да изживяваш най-лошите си кошмари за следващото десетилетие или по-малко. Кое предпочиташ ?”
Нимерия се изплю в лицето й.
„Така да бъде.. Приятни сънища, принцесо”
Нимерия изкрещя, бунтувайки се срещу оковите, борейки се с всяка част на съществото си да остане будна, да докосне магията си. Изкрещя за Орион, за майка си и баща си, за Азриел, за всички.
Не беше достатъчно.
Тя заспа в дълбок, магически сън, а последното нещо, което чу бе смеха на Кралицата на Хиберн.
Second in Command , Half-Illyrian
Alycia D. Carey


Последната промяна е направена от Admin на Нед Ное 12, 2017 12:41 am; мнението е било променяно общо 1 път



queen of light
it is during our darkest hours we must strive to see the light
 

avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Princess Nymeria of Night Court | Second in Command | Alycia Debnam-Carey | Taken |

Писане by Nymeria. on Чет Ное 09, 2017 11:34 pm

Героят е за мен ^^



we are kings and queens and vagabons

avatar
Nymeria.
Second in Command at Night Court
Second in Command at Night Court

FC : Alycia Debnam-Carey
Mate : Where you go I go. Forever. - Azriel
Живее във: : Night Court; Velaris
Длъжност : Second in Command

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Princess Nymeria of Night Court | Second in Command | Alycia Debnam-Carey | Taken |

Писане by Admin on Чет Ное 09, 2017 11:35 pm




queen of light
it is during our darkest hours we must strive to see the light
 

avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите