Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|

Писане by Admin on Чет Ное 09, 2017 11:36 pm

Историята на героя е пряко свързана с тази на Нимерия / продължението прочети ТУК ! /.
Azriel
„Битките не са нещо към което трябва да се стремиш, Нимерия.”
Азриел изрече с глас, който подсказваше за вековния опит, който имаше зад гърба си. Беше се бил в последната гражданска война, заедно с нея и Орион и останалата част от хората, които наричаше свое семейство.
„Не и когато заплашват моят дом и моето семейство” тя отвърна на мига „Когато някой отвлича деца в моя Двор.”
Азриел не искаше да го признае, но Нимерия имаше право. Донякъде я разбираше – притежаваше тази унищожителна сила, но бе принудена да стои на сигурно във Веларис, докато брат й, родителите й, докато той отиваше на бойното поле, за да излага живота си на риск. Ден след ден. Нимерия не можеше да контролира силата си и последният път, бе наранила доста голяма част от собствените си хора.
“Вземи ме със себе си, Азриел,” тя продължи. Той поклати глава и се опита да й откаже. “Дори няма да напускаш границите на Двора, ще се върнем до ден.” Виолетовите й очи, пронизваха душата му. Не можеше да отклони поглед. “Моля те, Азриел.”
Секунда мълчание.
“Баща ти ще ме убие, ако разбере.”
“Няма да разбере.”
“Как предлагаш да се измъкнем ?”
“Баща ми заминава за Двора на Кошмарите тази вечер,” изрече бързо. “Няма да си има никаква представа.”
“Ами майка ти?”
Заговорническата усмивка, която се появи на лицето й, накара сърцето му да ускори ритъм.
“Кой мислиш, че ме прикрива в момента?”
*
Азриел не знаеше как точно Нимерия бе убедила майка си да участва в малкото й бягство. Фейра и Рисанд , може би бяха най-близкото нещо до родители, което някога щеше да познае и вечно щеше да им бъде благодарен за дома и топлината , които му предложиха. Смътно помнеше биологичната си майка. Спомняше си светлите й дълги коси и сини очи, също й съпругът й, който не понасяше Илирианското й копеле и се ужасяваше от сенките, които постоянно кръжаха около малкия Азриел. Затова я бе накарал да избере охолния си живот с него или копелето си. На следващия ден, тя го остави пред най-близкия Илириански лагер и си тръгна. Азриел бе само четири годишен.
От един поглед от страна на Фейра, докато излиташе във небето заедно със Нимерия, му стана ясно, че ако допуснеше нещо да се случи с дъщеря й, тя щеше да бъде тази която ще го убие. Азриел кимна почтително в отговор с което й каза, че с радост би предожил главата си, ако нещо се случи с нея.
Крилата на Нимерия бяха величествени, докато летеше до него, което бе подходящо имайки се в предвид коя беше тя самата.
Дъщерята на Нощта, сенките му прошепнаха , А ти, обикновеното копеле в сенките.
След като се приземиха в границите на селцето, вървяха половин километър, след което Нимерия извади от раницата си старо и кафяво наметало. Азриел направи същото, само че неговото беше черно.
„Откъде взе това ?”
„Било е на майка ми... преди да срещне баща ми.”
Азриел не попита повече. Щом прекрачиха границата на малкото селце, двамата се насочиха към близката таверна. Там беше най-вероятно да получат информация за случващото се. Влязоха в таверната, само за да бъдат посрещнати от пълна тишина. Вратата зад Нимерия се затвори със силен трясък, което я накара да подскочи и срещна строгия поглед на Азриел. „Извинявай” тя прошепна едва доловимо.
„Просто седни. Ще отида да поговоря с бармана.”
Нимерия го послуша и се насочи към една маса, която се намираше най-близко до изхода.
Добра е, прошепнаха сенките му, но ти вече знаеш това, нали ?
„Мога ли да ви помогна ?” Бармана изрече грубо, при приближаването на Азриел. Беше почти толкова висок колкото Азриел, с обръсното лице и глава. Чертите му бяха остри, а лицето му бе прорязано от дълбок белег. От войната. Но на чия страна се биеше ? 
„Един ейл и една чаша вода” Азриел изрече тихо. Наметалото му прикриваше сенките, които бяха негово продължение. Усети погледа на бармана върху Нимерия и почти веднага се напрегна.
„Ейлът за теб или за нея ?”  На  Азриел не му трябваше да поглежда към нея, за да знае че тя се подсмихваше.
„За мен. Тя не си пада по алкохола” Лъжа.
„Така ли било ?”
“Просто пътуваме. Днес изглежда няма много хора”
Бармана трясна чашата пред сенчестия певец, малко по-грубо от колкото трябваше и погледна към Илирианеца.
“От известно време е така,” изрече грубо и му поднесе чашата с водата.
“Има ли причина?”
Бармана му се усмихна подигравателно
„Не влиза в работата на двама елфи, които просто пътуват нали ?”
По дяволите. Азриел не каза нищо повече, само кимна в знак на благодарност, взе чашите и се насочи към масата, която бе избрала Нимерия.
„Тук няма да получим никаква информация” Азриел говореше толкова тихо, че само тя да  може да го чуе. Тя се беше настанила удобно, а светлите й очи наблюдаваха внимателно всяко негово движение.
Винаги те гледа, сенките прошепнаха, и ти нея. 
„Какво следва ?” 
„Ще чакаме и ще слушаме как хората разговарят помежду си.”
„Подслушване.. Деца изчезват, може да нямаме толкова много време, а ти предлагаш да си седим и да подслушваме ?”
Азриел присви очи, леденият му гняв се надишаге
„ Какво предлагаш да правим тогава, Нимерия ? Тези хора са изплашени и недоверчиви. Като ги попитаме направо само ще ги отблъснем и ще привлечем нежелано внимание. Работата ми е да те пазя, ако си забравила” момент тишина „ Освен ако нямаш по-добра идея, щом имаш толкова опит в този вид работи, принцесо ?”
Очите на Нимерия притъмняха в отговор на заяждането и Азриел веднага съжали, че е изпуснал нервите си.
„Не исках да-„
„Нека опитам нещо.”
Нимерия се изправи, захвърли наметалото си на стола.
„Седни си на мястото” Азриел каза тихо, знаейки че бармана ги наблюдаваше. Тя го игнорира, като постави ръцете си на масата и се наведе толкова близо до Азриел, че лицата им бяха само на сантиметри разстояние. 
„Ще ми се довериш ли ?” тя попита меко, но с достатъчно твърдост в гласа си. Очите й го пленяваха и той мразеше това. „Кажи ми, че ми вярваш”
Той си пое дълбоко въздух, ароматът й го изпълни. Азриел игнорира чувствата, които се зародиха в гърдите му, чувства които не трябваше да има. Това бе Нимерия.
„Вярвам ти.” Усмивката й в отговор, почти го повали.
„Перфектно. Ще се върна след малко”
Азриел се гордееше с факта, че някой трудно можеше да го изненада, но когато Нимерия се наведе и целуна ъгълчто на устата му, преди да поеме на път към бара, той се озова напълно изнендан. И беше напълно сигурен, че дори сърцето му бе спряло да бие за половин секунда. Трябваха му няколко мига за да се окопити и да погледне през рамо, към мястото където Нимерия седна на бара. Тя бе невъзмутима.
Разбира се, че беше. 
Азриел се обърна и насочи вниманието си към масата, като слушаше внимателно. „Здрасти” каза ведро тя на бармана, който се приближаваше към нея. “Знам, че е късно, но се чудех дали имате нещо останало за вечеря ? Със съпругът ми все още не сме вечеряли и въпреки, че той няма против да вечеря с ейл, то аз имам.” 
А, значи за това беше целувката,
 Азриел си помисли. 
Разбира се, че е за това,
 сенките му прошепнаха в отговор. Какво друго би могло да бъде?
“Съпруг значи?” Барманът попита “Не ми изглежда толкова наперен, като теб.”
“Да, ами той обича да е сериозен и замислен, едно от любимите му занимания.”
 Азриел прехапа долната си устна, за да не се разсмее. “О, не се притеснявайте, той не може да ни чуе. Като малък е увредил ушите си. Паднал в заледено езеро. А в лагерите, нямаме много лечители.” 
„Значи сте Илирианци. Трябваше да се досетя по крилата.”
„Извинявам се, ако по-рано ви е притеснил. Пътуваме към другата част на двора и той се притеснява когато идва на нови места, от както започна войната”
„Нормално е да се притеснява в тези времена. Късметлийка си, че имаш добър мъж, който да се грижи за теб”
„Добър е, със сигурност”
Азриел можеше да усети усмивката в гласа на Нимерия и една наивна част от него се зачуди дали и това беше част от представлението й.
„Каза, че пътувате на изток, какво има на изток ?”
„Сестра ми и нейният сродник, ще си имат бебе” Нимерия каза с усмивка. „ Знам, че пътуванията не са много безопастни по това време, но те се опитваха да си имат дете от почти цяло десетилетие и няма начин да пропусна раждането на племенницата или племенника си”
Нимерия се зае с яденето си и настъпи тишина. 
Оставя го сам да спомене изчезналите деца. Твърде добра е в това
„Вие двамата имате ли деца ?”
„Деца ? О, не. Женени сме само от година, а и сега гледаме да се грижим първо за себе си.”
„Умно” той отвърна „Лошо време е да имаш деца. Особено в този район”
Пауза. „ Какво имате в предвид ?”
„Децата наоколо започнаха да изчезват” бармана прошепна. 
„Какво ?” 
Нимерия попита недоверчиво. Наистина беше добра в това. „И никой ли не е успял да ги намери ?  В името на Котела...” Нимерия прошепна ужасено.
„На четвъртия ден, няколко жени казаха, че са чули деца на половин миля от тук навътре в гората, но след като претърсихме района , не открихме нищо.”
Нимерия си размени още няколко приказки с бармана, но не успя да получи друга полезна информация. Най-накрая се върна до масата им, носейки още една чаша, за сметка на заведението. Винаги й беше лесно да омае хората около себе си. Да ги накара да искат да й се харесат и да й бъдат приятели. Дългите й изящни пръсти докоснаха рамото му, преди да седне толкова близко до него, че колената им се докосваха. Азриел понечи да се отдръпне като по инстинкт, но Нимерия постави ръката си върху коляното му и го озари с един от нейните погледи.
„Съпруже,” тя каза с покровителствена нотка в гласа си, пърхайки с мигли срещу него. Широките рамена на азриел се надигнаха, когато си пое въздух дълбоко, за да нормализира дишането си. “Женени сме от година, човек би предположил, че с всеки ден се влюбваме един в друг, все повече и повече”
„Не можа ли да кажеш, че сме брат и сестра? „ той изрече тихо и напрегнато. Сцена след ужасяваща сцена населяваха съзнанието му, за това което можеше да се случи, ако баща й разбереше за това.
„Е,ако бях казала че сме брат и сестра, със сигурност нямаше да ни попита дали си имаме деца, нали ?”
Азриел я изгледа, а тя му отвърна с широка усмивка.
„Това беше безрасъдно”
„Напротив, беше брилянтно и ти го знаеш. Просто завиждаш, защото моя план е по-добър от твоя.”
„Ако не си бяхме обещали да не се лъжем, щях да ти кажа, че те мразя”
„Какъв любвеобилен съпруг” 
Тогава напрежението в гърдите му се пропука и Азриел се разсмя, а тя се засмя редом с него. „Проклета да е, за това че е толкова красива, Азриел си помисли, Проклета да е за тези очи, за начина по който го гледаше, сякаш той заслужаваше нещо, за това че винаги се бореше за него. Проклета да, за това че бе по-мъдра и по-интелигиента, от колкото той някога щеше да бъде, за това че можеше да очарова всеки по начини по които той никога нямаше да може, за това че...”
„Защо ме гледаш така ?”
Азриел премигна. „Какво?”
„Гледаше ме сякаш...”
„Извинявай,” Азриел е прекъсна, страхувайки се да чуе краят на изречението „Трябва да тръгваме, хайде.”
Азриел се изправи и след като Нимерия си взе довиждане с бармана, двамата напуснаха таверната. Известно време се чуваше само хрущенето на снега под ботушите им, докато се насочваха към гората. След пет минути тишина, Нимерия най-накрая проговори.
„Направих ли нещо грешно ?” Азриел потръпна при звука на гласа и, звучеше толкова смалена.
„Не. Не си направила нищо грешно. Аз просто.. не съм свикнал да работя заедно с някой друг”
„Ако съм прекалила с цялата история със съпрузите, съжалявам...”
„Не, Нимерия”
 Азриел спря и се обърна с лице към нея, принуждавайки ги да спрат. Вятърът не духаше толкова силно, в гората, но златисто-кестенявата й коса, бе развята от вятъра около лицето й. Виолета в очите й го пронизваше. Как горяха тези нейни очи, като звезди, докато го гледаше и виждаше най-грозните части от душата му и някак си, все пак... продължаваше да гледа. 
„Нищо не си направила” повтори набързо, опитвайки се да се фокусира. „Беше...Справи се невероятно там. Просто не мога да не се притеснявам”
„За мен ?”
„Да, за теб !” Азриел изрече невъзмутимо. „Трябва ли да питаш изобщо ? Ти си чаровна и прекрасна и толкова добра и...” правилните думи му се губеха, не му се случваше около никой друг. Азриел въздъхна, докато тя го гледаше с очакване да продължи „Света никога няма да е толкова добър колкото теб.”
„Не можеш да ме защитиш от всяко лошо нещо в света, Азриел” Гласът й бе твърд „Ти от всички хора трябва да знаеш, че няма да прекарам остатъка от живота си, затворена във Веларис. Просто няма. Държите ме настрана от всичко, от войната, от мисийте ти...”
Това е мое бреме, Нимерия, не твое” 
„Да, но не трябва да си сам в това” Тя извика, тъмнината й се разпростря около нея, като мастило във вода, но все още бе под контрол. „С теб сме отбор, Аз, и ти го знаеш. Винаги сме работили добре заедно, винаги си се грижил толкова добре за мен и винаги ще съм ти благодарна, но...по дяволите, Азриел, позволи ми веднъж и аз да се погрижа за теб.”
„Извършил съм ужасни неща и ще продължа да ги правя, защото за това съм създаден. Но не и ти.” 
„И за какво съм създадена, Аз ? Да се разхождам безмислено във Веларис по цял ден и да поздравявам същите хора отново и отново ? Да зашивам раните ти, защото си твърде упорит за да посетиш лечител , което нямаше да се налага, ако ми беше позволил да идвам с теб ?
“Създадена си за—”
Азриел каза, но тогава шумът от стъпки близко до тях го накараха да спре. И двамата замръзнаха едновременно. Азриел веднага посегна към остриетата си, Нимерия направи същото. Миризмата беше елфическа, но нещо не беше наред. След по-малко от минута към тях се приближи прегърбена жена.
„Това е жената от таверната. Видях я когато отивах към бара. Сигурно ни е проследила до тук”
„Търсите децата” И двамата потръпнаха при гласа на жената – груб и дрезгав. Качулката на наметалото й прикриваше лицето й но си личеше, че е стара дори по елфическите стандарти или може би ранена.
„Да” Нимерия отвърна, гласът й и изневери. „Искахме да видим дали ще можем да помогнем.” Пауза. „Можете ли да ни помогнете ? Знаете ли къде може да са ?”
Жената не каза нищо, само изпъна ръка към тях и им даде знак да я последват. Двамата се спогледаха и Азриел можеше да види малката частица страх в очите й, която никой друг не би забелязал. Изминаха половин миля навътре в гората, в същата тишина. Азриел бе готов да прекрати това, когато и двамата чуха звука на плачещи деца, не далеч от тях.
„Спри,” Нимерия каза на жената „ Казах да спреш !” 
Жената наистина спря, но все още стоеше с гръб към тях.
„Какво си направила с децата ?” гласът на Азриел обещаваше болка и смърт.
„Толкова чисти, децата” под наметалото й се чуха пукащи звуци, докато плата се движеше под нея „Толкова невинни.”
„Къде са децата?” Нимерия извика, изваждайки ножовете си. Тялото на жената продължаваше да се пропуква и движи, нарайствайки на височина. „Кажи ни къде са!”
„В безопасност от всички вас !
Жената – не, съществото се обърна и изплю, докато кожата му се разпадаше и лющеше, разкривайки нещо много по-ужасно. Азриел нямаше да чака отговори. Щеше да открие децата и сам. Бърз и смъртоносен, като нощта, той се телепортира зад съществото и замаха с Илирианския си меч, сякаш беше продължение на собственото му тяло.
Замахът му беше точен, но кожата на съществото беше по-дебела от колкото изглеждаше. Дори Илирианската стомана не можеше да я пробие напълно. Мечът му остана забит в гърба на съществото. Азриел се появи отново пред Нимерия, когато съществото замахна към тях с новопоросаналите си нокти.
“Тръгвай,” Азриел изрече, с нови остриета в ръце. “Сега – отиди в селото. Изкарай хората от тук, Нимерия!”
Но тя не го слушаше. В следващия момент тя се озова на сантиметри зад гърба на чудовището.
“Нимерия !”
Но тиха като нощта, Нимерия се спусна под съществото и заби два от ножовете си в краката му. Секунда по-късно се отзова от негово ляво и хвърли още два ножа директно в очите му. Съществото успя да ги премахне, движейки се по-бързо, сега когато трансформацията му бе към края си. Азриел се засили към съществото и почти полетя, разпервайки масивните си криле, докато се качи на гърба му и заби меча си във врата му.
„Азриел, не !”
Вместо да остави меча си, той се опита да го извади от съществото, само за да бъде хвърлен назад. Приземи се грубо на снега, докато съществото се насочи право към него с остри, ужасяващи нокти. Само за да бъде посрещното от щит изкован от блестяща нощ. Азриел си поед дъх, след като щитът се ови около чудовището. То издаваше ужасяващи звузи докато дереше с нокти стените на магическия си затвор от тъмнина.
„Помогни ми” Нимерия извика. Азриел премигна след което създаде щит от синя светлина, около нейния.
„Какво правиш ?” изкрещя към нея, когато тя свали едната си ръка. Въпросът му бе отговорен с острие от чист мрак, което се появи в ръката й. Виолетовите й очи, срещнаха неговите буреносно сини.
„Пусни го”  Азриел не направи нищо подобно. Нимерия свали щита си около съществото, което остави само неговия щит между тях. Азриел се задъха от усилието да го задържи.
„Азриел, пусни го” Нимерия извика, още едно острие от тъмнина появявайки се в другата й ръка. Той поклати глава „Не ! Върви !”
„Азриел. Довери ми се”
Почти шепот. Молба. Желание. Азриел свали щита си. Миг по късно, тя завъртя и заби остриета с прецизна точност. Азриел бе застанал пред нея в защитническа позиция, още преди съществото да падне на земята.
„Казах ти, да ми се довериш” каза тя, когато Азриел се обърна за да я погледне. Аз, колкото и уморен да беше, не можа да се сдържи и се разсмя на намусената й физиономия.
„Очевидно го направих”
„Скочи пред мен ! Не мислеше, че мога да се справя.”
„Взимах предпазни мерки.”
„Взимах предпазни мерки” Нимерия имитира гласа му. Азриел извъртя очи и насочи поглед към съществото.
„Запомнила си какво ти бях казал за това че очите са най-слабото място дори на-„
„Дори на най-силното същество” Довърши Нимерия, ухилвайки му се през рамо. „Разбира се, че помня, Аз. Помня всичко на което си ме научил”
***
„Псст, Азриел”
Азриел въздъхна и се изправи от леглото си, като се насочи към терасата на покоите си. Беше минал само час откакто с Нимерия се бяха върнали от селцето, след като бяха спасили децата и ги върнаха на родителите им. Беше изминал и час откакто се приземиха пред Къщата на Ветровете и се бе запознал отблизо с юмрука на Орион в лицето си. Нимерия го бе защитила, въпреки че той нямаше проблем с гнева на брат й. След гореща вана и чаша уиски Азриел се надяваше, че ще заспи лесно, но това не се случваше. Нимерия изглежда имаше същия проблем.
„Пстт.”
„Нимерия знаеш, че съм буден” той се обади, излизайки на балкона и погледна нагоре и наляво, където тя стоеше на парапета на своя собствен балкон. „Да не би да искаш да ме вкараш в още по-голяма беда?”
„Не си в беда” Нимерия извъртя очи. „Майка ми достатъчно насоли Орион, не се притеснявай. До утре пак ще сте първи приятели. Той просто беше в лошо настроение. Ела тук”
Азриел въздъхна, чудейки се дали някога щеше да може да й откаже. Съмняваше се. Разгръщайки крилата си широко, той прелетя малкото разстояние, което разделяше балконите им. Можеше да се закълне, че очите й се задържаха на голия му гръден кош. Не се беше замислил да си сложи горнище, преди да напусне стаята си. Но тя го бе виждала полу-гол много пъти, докато тренираха.
„Не можеш да заспиш ? ”
„ Не... исках да те попитам нещо”
 “Всичко, което искаш” Очите й го фокусираха докато прехапа долната си плътна устна замислено. Тя винаги правеше така.
„ Когато бяхме в селцето и връщахме децата... Остави ме да реша дали да кажа, коя съм на хората.”
„Така е.”
„Защо ?”
Азриел си пое дълбоко въздух. „Исках да имаш избор”
„Как така ?”
„Когато си тук, във Веларис” той показа града под краката им „ Всички знаят коя си. Но никой от тях не те познава наистина. И когато хората във селцето те попитаха имаше избор да покажеш коя си наистина”
„И коя съм ? “
Сърцето на Азриел забави ход, когато тя го погледна изпод дългите си мигли, а очите й разкриваха уязвимост, която досега не бе виждал в нея.
“Силна,” той прошепна. Нимерия се засмя горчиво, поклащайки глава „Не съм силна. Не съм преживяла нищо, което да ме направи силна. Живяла съм тук през целия си живот, не съм израснала в лагерите, не и както ти, не трябваше да се боря за подслон и храна, за да преживея нощта. Нямам белези...”
„Силата не винаги се кове чрез болка” Той я прекъсна, правейки малка стъпка към нея. „Силата е вътре в теб. Може да си живяла тук, но си доказан борец”
„Защото съм от части Илирианка ? „
„Защото си Нимерия.”
Очите й срещнаха неговите отново, плътните й устни се разделиха съвсем леко, когато той направи още една стъпка към нея. „Трябва да спреш сега”, сенките му прошепнаха, но той ги изпъди от съзнанието си.
„Исках селяние да видят истинската ти същност“ каза той тихо. Още една стъпка. „Да видят лидер, някой добър и безстрашен и дяволски умен. Да видят какво е бъдещето на Двора на Нощта„
“Азриел, спри,” Нимерия се обърна с лице към него „Не може да казваш такива неща и преди съм ти казвала.”
“Ще ти ги казвам докато ми повярваш,” той прошепна, игнорирайки всеки инстинкт и част от обучението си и постави ръцети си нежно около лицето й. „Достатъчно силна си за да бъдеш Велика Господарка един ден и –„
“Азриел спри—”
“—Вярвам в теб.” Нимерия остана напълно неподвижна под ръцете му, взирайки се дълбоко в очите му сякаш той бе единственият друг човек на света. „Вярвам в теб с цялото си сърце и ще бъде моя чест един ден да ти служа” 
“Това няма да се случи. Родителите ми биха се радвали, Орион също, но той е по-силен от мен така или иначе.”
„И двамата знаем че това е лъжа. Вярвам в теб Нимерия, трябва и ти да повярваш в себе си.”
Намираха се на сантиметри разстояние един от друг, сенките и тъмнината се преплитаха между тях, сякаш бяха създадени един за друг. Нимерия издиша  неуверено, едната и ръка стисна китката му здраво, а другата постави върху гърдите му, точно над сърцето му. Азриел гореше там където тя го бе докоснала. Той прокълна сърцето си, затова че забърза ритъм при допира й.
“Аз,” тя прошепна тихо, накланяйки се все повече и повече към него.
Спри, казаха сенките. Целуни я. Не, тръгни си. Никога не я пускай. Тръгни си и не се обръщай.
Устните им почти се докосваха, толкова близо, а сякаш километри ги деляха. Тя чакаше. Чакаше го да скъси останалата част от разстоянието, да избере дали искаше това.
Да, искам го, Азриел си помисли. Повече от всичко на този свят.
Но в последната секунда, той вдигна брадичката си и устните му целунаха челото й. Ръцете й се отпуснаха покрай тялото му, като се приведе към него и въздъхна тъжно.
“Съжалявам" прошепна срещу кожата й. Игнорира звука на сълзите й мокрещи кожата й. Всяка сълза като камък на сърцето му. Азриел се отдръпна, разпери крилата си и се върна в стаята си. Не се обърна назад.
 
*** 
2 години по-късно
Коленете на Азриел потънаха в снега, докато земята под му краката се струваше далечна и несигурна. Имаше чувството, че този звук и това чувство ще го преследва от сега нататък до края на вечността. Всичко бе потънало в червено. Снега се топеше, а кръвта все още бе топла и се просмукваше в земята. Не бяха достатъчно бързи. Всичко в мислите му бе бял шум. Не можеше да чуе нищо освен тишината на един свят без Нея. Не можеше да види нищо, освен кръвта която се просмукваше в дрехите му.
Няма я. 
Няма я.
Няма я.

И макар да знаеше, че е истина, не можеше да го почувства. Тя все още беше там. В него. Дълбоко в душата му – защо все още бе там ?
И докато Орион извика към небесата толкова силно, че планините се разклатиха около тях, Азриел бе тих като гробът в който никога нямаше да могат да я погребат.
Shadowsinger; Spymaster; Half-Illyrian
Hayden Christensen



queen of light
it is during our darkest hours we must strive to see the light
 

avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите