Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

История за сътворението...

Предишната тема Следващата тема Go down

История за сътворението...

Писане by Admin on Пет Юни 02, 2017 12:01 am



A tale old as time
The Cauldron & The Mother

Всичко започваше с един котел.
Огромен черен котел, държан от сияйни, тънки женски ръце, насред безкрайна звездна нощ. Ръцете го накланяха и от него се изливаше златиста, искряща течност. Не, не искряща, а…изпъстрена с множество миниатюрни символи, може би някакъв древен елфически език. Каквото и да означаваха символите, каквото и да пишеше там, съдържанието на котела се изливаше в празното пространство и се събираше на земята, за да създаде нашия свят…
Това беше карта на целия ни свят – не само мястото, в което се намирахме, а и моретата и големите континенти отвъд тях. Всяка територия беше оцветена и обозначена със сложни, богато украсени изображения на създанията, които са управлявали земите, където днес живеят хората. Всичко, потръпнах при тази мисъл, целият свят някога е бил техен, поне според вярванията им, създаден за тях от носителя на котела. Не се виждаха хора, тук нямаше и следа от нас. Предположих, че за елфите сме били нещо като прасета.
Следваше друга карта, на която елфическото царство беше много по-малко. Северните територии бяха разделени между Върховните елфи, които са загубили земите си на юг от стената. Всичко на север от нея сега принадлежеше на тях. Всичко на юг от стената беше мъглявина, нищо. Смален, забравен свят, който художникът не е проявил желание да изобрази.
Разгледах множеството територии, дадени на Върховните елфи. Земите бяха много – толкова много земи, управлявани от толкова могъщи създания, целият север на земята. Знаех, че тамошните елфически територии се управляват от крале, кралици, съвети или империатрици, но никога не бях виждала изображение на всичко това, за първи път виждах от колко много земи са били принудени да се откажат в полза на Юга и колко малко територии са им останали, в сравнение с преди.
Нашата земя, един огромен остров, облагодетелства преди всичко Притиан, докато на жалките човеци е даден само най-долният ъгъл. Най-ощетена откъм размери е най-южната от седемте територии – земя, изрисувана от художника с минзухари, агънца и рози. Земите на Пролетта.
Приближих се, за да видя тъмното, грозно петно, което представляваше стената – поредният злобен намек от страна на художника. В човешките земи нямаше никакви отличителни знаци, не бяха отбелязани по-големите градове или центрове, но... открих приблизителното място, където се намираше нашето село и гората, която го делеше от стената. Двудневното пътуване от селото до стената изглеждаше толкова кратко, толкова невероятно кратко, на фона на мощта, която ни дебнеше отвън стената. Проследих с пръст въображаемата линия, която водеше нагоре от стената към земите, в които се намирах сега, към Двора на Пролетта. И тук нямаше никакви конкретни обозначения, но пък беше пълно с изображения, характерни за пролетта – цъфнали дървета, променливи бури, новородени животни...
Погледнах към северните части на картата и отново отстъпих назад. Останалите шест двора на Притиан изглеждаха като одеяло от пъстри парчета плат. Веднага разпознах Дворовете на Есента, Лятото и Зимата. Над тях сияеха още два. Този на юг беше издържан в нюанси от меката червена палитра – Дворът на Зората. Над него, в ярко златисто, жълто и синьо, грееше Дворът на Деня. А над всички останали, кацнал насред замръзнала планинска пустош под нощно небе, осеяно със звезди, се простираше огромният Двор на Нощта.
В сенките из планините се виждаха разни неща – малки очи, блестящи зъби. Земя на смъртоносна красота.
avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите