Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

High Lord Orion of Night Court | Matthew Daddario | Taken |

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

High Lord Orion of Night Court | Matthew Daddario | Taken |

Писане by Nymeria. on Пон Окт 23, 2017 1:38 am



High Lord of the Night Court
•Orion Archeron  • Age:c. 400 • FC: M. Daddario


Преди около 50 години.

- Така ли ? И какво мисли Тамлин, за това че синът му дружи с принца на Нощта ?
По устните на Рисанд играеше развеселена усмивка, но Орион знаеше че премълчава нещо. Винаги се разбираха без думи. Беше му отнело известно време да съгради достатъчно силен щит около съзнанието си, за да не му се налага да чува не-толкова приличните неща, които си споделяха на ум родителите му.
- Според теб ?
Баща му се засмя тихичко.
- Казвал ли съм ти, че си взел всичко от мен, освен, че си наследил острия език на майка си.
Орион се разсмя, но Рисанд продължи с по-сериозен тон.
- Отношенията ни с Тамлин са меко казано...сложни. Но се опитваме да възстановим добрите отношения между дворовете си. Мисля, че приятелството ти със синът му, може да бъде един мост. Дори....
Изведнъж сякаш самия въздух в стаята се измени. Орион скочи от стола си, за да прихване тялото на баща си. Първо видя как тъмносинъото мастило, което красеше дясната му ръка, знак за магическата сделка, която родителите му бяха сключили след края на войната, започна да избледнява.
- Не...
Прошепна през свито гърло, докато държеше умиращия си баща в ръцете си и знаеше, че вече е останал без майка, а скоро щеше да остане и без баща. Не не можеше всичко да свърши така. Сълзите мокреха страните му и се разбиваха около него, докато всичко пропадаше. Рисанд се усмихна и с последни сили, прокараха длан по лицето му.
- Винаги ще сме с теб. Обичам те.
- Не ме оставяй...
„Татко... Татко !” разтърсваше тялото му и крещеше в празната, тиха стая, докато сърцето му се превръщаше в прах.
***
Имаше толкова много кръв, а земята бе покрита с измамно бяла покривка от пухкав сняг. Не можеше дори да чуе мислите си от бученето в главата му и онази пагубна ярост. Знаеше чие дело е. Знаеше историята. Рисанд му бе разказвал, как бащата на Тамлин, заедно с братята му, бе убил майка му и по-малката му сестра. А главите им бе изпратил на Рисанд и баща му, някогащния  господар на Нощта. Същия почерк. Всичко се повтаряше. Историята се повтаряше. Беше ли го предал ? Не, не можеше да мисли за това. В единия миг се намираше насред поле от сняг и планини, а в следващия момент се превърна в мрак и сенки, които разрушиха пространството делящо го от отмъщението. Бе вечер, но това нямаше значение. Появи се в стаите на братята му. Как спокойно спяха, убийците му. Навлезе в съзнията им без никакво усилие и ги разруши, причинявайки им възможно най-голяма болка, ала им отне възможността дори да издадат звук. Надвеси се над златокосия елф с почти психопатско спокойствие и опря камата си в гърлото му.
„Това е за баща ми” изсъска в леко заостреното му ухо. Клъц. Наблюдаваше с празна крива усмивка, как най-големият син на Тамлин се дави в собствената си кръв, вгледан в него с ужасени, невиждащи очи.
„Това е за майка ми” прошепна на бъдещия труп на следващия син. И прокара острието по златистата му шия.
„Това е за сестра ми” Клъц. Трима вече бяха мъртви.

Озова се пред покоите на Тамлин, за да срещне острите му издължени нокти, насочени към гърлото му, ала успя да спре ръката му посредата на въздуха само със силата на съзнанието си. Ето това го отличаваше от останалите. Баща му бе по-силен от всички господари, а Орион бе наследил тази ужасяваща сила.
- Татко не...
Чу гласа на човека, който смяташе за свой приятел. Но не посмя да се обърне по посока на звука.
- А това е за мен.
Клъц.
Изрече  с горчивина, докато яростните сълзи потекоха по страните му.
Обърна се към златокосия елф, който току-що бе превърнал в Новия господар на Пролетта , неговият приятел, ала не намери в себе си сили да вдигне оръжието. Гледаха се няколко дълги мига. Тишина. След което Орион изчезна.

Днешни дни

Орион бе изтъкан от празнина. Крайният парадокс на болката. От гърдите му се изтръгна рев, дълбоко от душата му, докато захвърли празната бутилка вино в пространстовото пред себе си. Тя поде през нощното небе, през уличните къщи и се разби в близката сграда. Не можеше да намери в себе си способността да се заинтересува кого бе обезспокоил. С тежки, трепнещи въздишки, гръдния му кош се сви. Пот изби покрай слепоочията му, мускулите на гърба му и ръцете му се напрегнаха когато сви ръцете си в юмруци. С елфическия си слух можеше да долови как двойката елфи взимат дрехите си и се изнизват от апартамента. Хубаво.
С една последна измъчена въздишка и една единствена сълза, която се спусна по страната му, Орион пъхна ръце в джобовете си и погледна към небето още веднъж. Звездите вече не светеха толкова ярко в свят без жената, която светеше също толкова ярко. Думите които прошепна, бяха отнесени от морския бриз, който тя толкова обичаше.
„Честит рожден ден, Нимерия.”
***
Намираше се отново в градската къща на родителите му, неговият истински дом. Неусетно се озова в малката градинка, за която леля му Елайн някога се грижеше. Почти можеше да затвори очи и да се върне в онези дни преди войната да му отнеме всичко. Семейството, любовта, душата... Всичко. Открехна врата на верандата, само за да види до болка познатата фигура на баща си. Приличаха си, като огледални образи – карамелената кожа, тъмната коса и очи в които се оглеждаха звездите. Някога. Нямаше го онова наситено виолетово , нямаше го живота в тях. Имаше само празнота; липса; беше изгубен. Чакаше, ала Рисанд не помръдваше. Като някакво наказание. Наказваше ли го за всичко което бе извършил, за чудовището в което се бе превърнал.. Това че го бе провалил.
- Татко...
Думите излезнаха като слаб шепот. Не бе сигурен, че дори бе проговорил.
- Кажи ми какво да правя. Покажи ми пътя. Дай ми знак...
Усети хладната тръпка по плещите си, която се спусна бавно надолу по гърба му. Познаваше докосването; бе нейното докосване. Но не пораждаше онова топло и уютно усещане, както преди, а караше всяко мъхче по кожата му след него да настръхне. Извърна поглед и срещна бледия й силует. Усмихваше му се, но усмивката й бе тъжна. За пръв път от толкова дни насам тя му бе отговорила. Той й говореше всеки ден, всеки божи ден от онзи злопаметен ден, в който света му се срина. Думите, които се забиха като рояк стрели право между ребрата му. Говореше й, викаше я, търсеше я, нуждаеше се от нея, не спираше. Ала тя... никога не отвръщаше на зова му. Досега.
- Мамо...
Усети хладната й сияйна длан, която погали бузата му. Сиво-сините й очи срещнаха неговите. Усмивката й бе тъжна, но и изпълнена с толкова много любов.
„Не я заслужавам. Вече не.”
Малкият ми принц. Изправи се, мили мой, нашепваше гласът й. Облечи се и излез навън. Покажи им, че си силен, че си до семейството си. Покажи им, че ме носиш в себе си.
Стисна очи и от ъгълчетата им рукнаха горещи сълзи, които започнаха да рисуват отчетливи, ярки следи по лицето му. Проплака с глас и остави студеното усещане да го обгърне. Остави я да го прегърне. За последен път. Не, не е за последен. Ще остана с теб. Хлиповете му разкъсаха тишината. Всяко мускулче затрептя конвулсивно под ледените й пръсти. Сълзите му падаха на едри горещи капки, разбиваха се по кожата му – по коленете, по бедрата, горяха. Недей...
- Научи ме на всичко. Научи ме как да обичам, как да ценя. Научи ме да не се страхувам от мрака, да не позволявам на непознатото да ме изплаши. Научи ме да се боря сам за себе си... и за онези, които обичам. Показа ми, че най-силна е топлината на любовта, че с такова оръжие никой никога не би могъл да ме спре. Ти ме научи да вярвам, че да бъда себе си е най-добрия вариант. Научи ме да вярвам, че мога да бъда като теб – да обичам безрезервно, да раздавам от себе си, да се грижа, без да очаквам нещо в замяна. Постарах се, направих го. Постигнах го.– Замълча. Вгледа се в пода пред нозете си и в гърдите му се надигна онзи задух. Същия, който вещаеше нов прилив на плач, на болка, която искаше да си проправи път нагоре и да получи свободата си. Усети ръката на баща си върху рамото си. И някакъв далечен гняв, който сякаш бе стаявал в себе си от векове се надигна в гърдите му. Беше сам. Бяха го оставили сам, заради сделката която бяха сключили преди години. Не бяха ли помислили за него ? За сестрите му ? За Двора им ? Можеше ли да претендира, че разбира какво е да откриеш своя сродник, душата, която е другата част от теб и да продължиш да живееш след като смъртта ти я отнеме ? Не можеше. Но макар и да разбираше, не може да преглътне факта, че в един ден загуби родителите си и близначката си. Погледа му се избистри и той впи очи в призрачните фигури, сенки на личностите които някога бяха. – Вие ме научихте да живея...  Но не ме научихте как да живея без вас.
- Орион...
Орион.
Орион.

- Орион ! – отвори рязко очи, само за да види виолетовите очи на Калисто, които се взираха разтревожено в него. – Беше сън.. само сън.

avatar
Nymeria.
Second in Command at Night Court
Second in Command at Night Court

FC : Alycia Debnam-Carey
Mate : Where you go I go. Forever. - Azriel
Живее във: : Night Court; Velaris
Длъжност : Second in Command

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: High Lord Orion of Night Court | Matthew Daddario | Taken |

Писане by Orion. on Чет Окт 26, 2017 10:51 pm

Мой.
avatar
Orion.
High Lord of the Night Court
High Lord of the Night Court

FC : Matthew Daddario
Живее във: : .
Длъжност : High Lord of The Night Court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: High Lord Orion of Night Court | Matthew Daddario | Taken |

Писане by Admin on Чет Окт 26, 2017 11:04 pm




queen of light
it is during our darkest hours we must strive to see the light
 

avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите