Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

Fenrys Archeron |Marlon Teixeira| Taken | & Lyria Thanatos |Daisy Ridley |Reserved|

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

Fenrys Archeron |Marlon Teixeira| Taken | & Lyria Thanatos |Daisy Ridley |Reserved|

Писане by Nymeria. on Вто Окт 24, 2017 12:21 am


   

   

   

Fenrys Archeron // Half-Illyrian // Marlon Teixeira
   


   
Два месеца прекарани сред Илирианските лагери бяха напълно достатъчни, за да го накарат да закопнее за дома. „Дом”, добре познатата цинична усмивка цъфна на устните на Командира след като в спомените му се появиха портите на града, изсечен в планината. Хелн, „Дворът на Кошмарите”. Гръмкото име, сякаш създадено за да му напомня, че въпреки че войната бе свършила, светът продължаваше да се върти и да бъде също толкова прогнил, като жителите на древния град. Запъти се главно към покоите на Орион. По пътя се чуваха шушукания и някои дори му отправиха непрекрити погледи на погнуса. Нещо с което бе свикнал още когато за пръв път стъпи като дете в Илирианските лагери. Баща му, някогашния Командир, въпреки че се бе доказал като един от най-силните и могъщи Илирианци, си оставаше копеле. Покойната му майка от друга страна наричаха вещица. Прозвище, което тя не отричаше, за да ги изнерви допълнително. Фактът, че Фенрис не беше чистокръвен Илирианец, допринасяше значително за всички предрасъдаци, които „хората му” и от двете страни, можеха да добавят в дългия списък.
Тъкмо се канеше да почука на вратата, когато тя се отвори със замах, а покрай него изтичаха смееща се двойка елфи, мъж и жена, загърнати в чаршафи. Присъствието му изобщо не ги смути, дори получи закачливи усмивки и погледи отправящи недвусмислена покана. Фенрис им се усмихна отговор, като изчака да се отдалечат преди да влезне в покоите на Орион. Подпря се на партера и скръсти ръце пред гърдите си.
- Тежка вечер, братко ?
Братовчед му го дари с многозначително извъртане на очите, след което му поднесе вино. Взе чашата, като наум премисляше дали трябва да направи коментар. Истината беше, че се тревожеше за Орион и макар да разбираше болката му, не искаше да го притиска. Така само щеше да го отблъсне. Затова щеше да чака, колкото е необходимо, за да види отново истинския Орион, а не лицето на Кошмарите – жестокия господар на Нощта.
- Има ли проблеми в лагерите ?
- Лордовете винаги намират за какво да се оплачат, но нищо което да изисква вниманието ти.
- Добре тогава. Искам да разпиташ лорд Танатос, относно една от дъщерите му, вземи Азриел със себе си.
- Какъв е проблемът ?
- Изчезнала е, а лордът смята че е отишла в някой от лагерите.
Нямаше нужда да пита, какво би могла да търси при Илирианците.
***
В дома на лорд Танатос ги посрещнаха толкова топло, колкото можеше да се очаква от придворни живеещи в двора на Кошмарите. Жената на лорд Танатос ги покани в трапезарията, където прислугата тъкмо сервираше блюда с вкусна храна. Лордът зае мястото си начело на масата, а на стола до него жена му зае своето. Две места оставаха празни. Фенрис очакваше лордът да започне директно с въпросите, но той все още не го бе направил. Тъкмо когато Фенрис бе решил да премине по същество, вратите на трапезарията се отвориха, за да пропуснат женска фигура облечена в дълга черна рокля, в която проблясваха хиляди малки камъчета, карайки я да изглежда като нощно небе, осеано с безброй звезди. Роклята й беше с дълбоко деколте и прилепваше плътно по стройното й тяло. Около врата и ръкавите се спускаше тъмно сив почти прозрачен плат, който улавяше светлината и пробляскваше при всяко нейно движение. Тъмно кестенявата й коса почти докосваше раменете й на леки къдрици. Красотата й го накара да забрави къде се намира за миг, но му направи впечатление начина по който се движеше, по който се държеше. Като кралица.
- Татко, трябваше да ме уведомите, че имаме гости. Щях да се облека подобаващо.
От начина по който изрече думата гости му стана ясно колко нежелано е присъствието му в техния дом. Можеше да се обзаложи, че лорд Танатос бе един от онези копелета, които в последната война , заеха страната на Върховните елфи, които се смятаха за всевисши, а на тези като него – Низшите елфи или децата от смесени бракове, смятаха за по-низша класа.
- Лирия, сигурна съм че се чудиш защо гостите ни са тук тази вечер ?
Дъщерята на лорда не отговори, а вместо това отвърна на вторачения поглед на Фенрис.
Тази жена. Лирия. Беше като оръжие направено от плът и кръв. Едновременно държанието й караше кръвта му да кипва, а от друга го забавляваше, защото може би най-накрая си бе открил нов противник. Фенрис я дари с онази закачлива усмивка и леко накланяне на главата му в пародия на поклон, с което целеше да я вбеси. Азриел се прокашля, за да разсее настъпилото напрежение в стаята и чак тогава Фенрис се усети, колко тихо бе станало. Лирия отклони поглед от Фенрис без да покаже с нищо, че  я е провокирал и се зае с вечерята си. Командирът от своя страна се намести в стола си и се приведе напред.
- Господарят ме уведоми за положението Ви. Значи смятате , че дъщеря ви се намира в един от военните лагери ?
- Вие ми кажете, Командире. Сигурен съм, че една придворна дама би се отличила сред войниците ви.
Фенрис се поусмихна, като се заигра с вилицата си.
- В лагерите има много жени, също, милорд. Но както вече ви е известно, от доста векове практиката да се отрязват крилете на жените, е изоставена. Би било лесно да я открием.
Думите му бяха отправени към лорд Танатос, но очите му бяха вперени в Лирия, следейки всяко нейно движение. Правеше се на безразлична към темата, но той знаеше че слуша внимателно.
- Има и още нещо, Командире. Предвид ситуацията, не вярвам, че дъщеря ми ще се върне при мен... неопетнена. Не е тайна какво може да се случи на една жена в лагер пълен с войни. Ако я намерите и е жива, но омърсена, разчитам на дискретността ви.
Фенрис стисна зъби, опитвайки се да потисне гнева си при начина по който лорда говореше за дъщеря си, като за някаква ценна стока, която бе изгубила качеството си. До него Азриел се бе взрял в чинията си, опитвайки се да контролира сенките си или по-скоро да изчезне в тях.
- Ще направим каквото можем.
Отвърна сдържано, след което с Азриел се оттеглиха. Беше с гръб към нея, но Фенрис усещаше погледа й забит в гърба му. Усещаше очите й върху себе си, дълго след като напусна дома на лорд Танатос. Отвърна сдържано, след което с Азриел се оттеглиха. Беше с гръб към нея, но Фенрис усещаше погледа й забит в гърба му. Усещаше очите й върху себе си, дълго след като напусна дома на лорд Танатос.


***
По-късно същата вечер, Фенрис осъзна, че вече правеше трета обиколка на същия етаж изсечен в планината, който водеше до дома на лорд Танатос. Беше получил кратка и ясна бележка с красив, женски почерк с час и място. Имаше нужда да прочисти мислите си, защото каквото и да правеше пред очите му се появяваше Тя. Горда и величествена, а зелените й очи се взираха в него, сякаш водеха някаква война за надмощие. Игра за да разберат, кой ще се пречупи първи. Тогава я видя – беше се подпряла с ръце на древния мост, който свързваше едната част на Хелн, до другата. Града бе древен и изсечен вътре в планина, с множество нива и свързващи мостове. Сякаш самата мисъл за нея я бе призовала. Наблюдаваше я минута, скрит в сенките , след което най-накрая реши да се приближи.
- Закъснявате, Командире...
Лирия каза тихо , без да се обръща с лице към него. Което само го изкуши да спусне поглед по голия й гръб.
- Надявам се знаете, че имам и други задължения, милейди.
Той отвърна също толкова тихо, разкривайки усмивката си. Имаше по-важни неща за вършене, като това да обикаля десет минути, измисляйки нови обиди и аргументи с които да я нападне, като пълен глупак.
- А ето ме и мен, мислейки си че ви чувах да кръжите наоколо последните десет минути, сигурно е бил някой заблуден плъх.
Фенрис просто я гледаше, а Лирия гледаше него. Гнева се надигна в гърдите му почти мигновено от думите й, от цялата й абсурдна перфектност. Оръжие от кръв и плът, ето това беше тя. Фенрис се усмихна бавно и жестоко, точно по начина, по който бе разбрал, че я караше да вижда в червено.
- Здравей, Лирия. Приятно ми е да те видя отново.
Нищо. Никаква реакция от нейна страна, нито изменение в уханието й.
- Защо Господарят изпрати теб ?
- Зает е.
- Толкова зает, че изглежда няма време за посещение.  
Фенрис я изгледа, след което му стана забавно.
- Семейството ти трябва да е благодарно, че Господарят реши да се заеме със семейният ви проблем. Работата ми не е да търся непокорни дъщери.
- Така ли и какво толкова важно правите за Господаря ?
- Командвам армиите му.
- Всичките ли?
- По-важните..
Лирия се изсмя и отклони поглед към града под краката им. Фенрис замръзна на мястото си.
- Ами ти, нима ти правиш ли нещо в този двор, което да е от значение ?
Тя извърна глава към него почти веднага. Лед изпълваше очите й. Явно бе улучил слабо място.
- Защо ми е да се защитавам пред мъж, чието его едвам се побира в този град ?
Беше негов ред да премигне. В следващия момент крачките му към нея, бързо унищожиха пространството между тях. Тя не се отдръпна, не помръдна дори сантиметър, когато той се надвеси се над нея, като си позволи да разпери големите си криле, малко повече от необходимото. Тя надигна брадичка, за да срещне погледа му. Не се предаваше лесно.
- Беше много тиха на вечерята Лирия, толкова тиха, че човек би си помислил, че криеш нещо.
- Лидер на армиите на Господаря, но все пак се държиш като хищник. Не можеш да ме изплашиш с думи, затова се опитваш да го направиш с размерите си. – след което добави с тънка усмивка . - Имате нужда от мен, много повече от колкото аз имам нужда от вас, Командире, затова ви съветвам да си приберете крилата и да попитате учтиво.
Фенрис не направи нищо от посоченото, вместо това направи още една крачка напред, оставяйки я притисната между тялото му и рамката на моста. Наклони се достатъчно близко, за да вдъхне уханието й и тогава инстинктите му се задействаха толкова силно, че му костваше четири века, самоконтрол за да не се наведе и да зарови устните си в ключицата й. За да остане далеч от идеята да се приближи още по-близко, за да я докосне.
Фенрис наклони глава леко, непокорната му коса падна в очите му, като измърка.
- Знам и други начини по които да се държа.... учтиво, Лирия Танатос.

   
Fenrys Archeron
member of High lord Orion's Inner Circle - The Court of Dreams
Commander Cassian & Nesta Archeron - parents
mate: Lyria Thanatos
Age : 23/400
Commader of Night Court's Army
   
acidbrain


Последната промяна е направена от Nymeria. на Сря Окт 25, 2017 12:29 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Nymeria.
Second in Command at Night Court
Second in Command at Night Court

FC : Alycia Debnam-Carey
Mate : Where you go I go. Forever. - Azriel
Живее във: : Night Court; Velaris
Длъжност : Second in Command

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Fenrys Archeron |Marlon Teixeira| Taken | & Lyria Thanatos |Daisy Ridley |Reserved|

Писане by Nymeria. on Вто Окт 24, 2017 12:40 am


   

   

   

Lyria Thanatos //High-Fae // Daisy Ridley  
   


   
Този Илирианец – Фенрис. Бе опасен. Разбира се, че беше опасен по типичните начини : висок, мускулест и обучен в изкуството на войната и оръжията. Бе чувала за него. Наричаха го лорд на кръвополитието, титла, която си беше заслужил колейки наред на бойното поле. Всичко това бе следвано от масивните прилепоподобни криле и факта, че служеше на един от несъмнено най-могъщите господари царували някога в Притиан. Но Фенрис... той бе опасен за нея по един съвсем друг начин. Тези пъстри очи, подобни на нейните, но в тези на Командира преобладаваше лешниково кафявото, докато нейните на правилната светлина светеха подобно на смарагди. Очите му имаха способността да преценяват всичко и всички. И очевидно бе преценил нея. Беше застанал толкова близо до нея, че ако вдигнеше глава само сантиметър нагоре, щеше да усети дъхът му върху страните си.
Лирия внимателно броеше вдишванията си, задържайки погледът му. Склонявайки го да не поглежда твърде далеч, на твърде дълбоко, че да успее да види през маската, която носеше с такова съвършенство.
- Ако толкова търсех мъжки ласки, по-скоро бих си легнала с хрътките.
Лирия отвърна с тънка усмивка. Което го накара да й зададе директен въпрос с който целеше да я изнерви.
- Някога била ли си с мъж ?
- Ами ти ?
Командирът се засмя.
-Попитах те пръв, миличка. Освен, ако не предпочиташ жени ?
Въпросът по никакъв начин не целеше обида , но присмеха в тона му бе достатъчен, за да я накара да постави длан върху широките му гърди, покрити с черната люспестоподобна броня, която носеха Илирианците, и да го отблъсне от себе си.
- Кой и какво предпочитам не е твоя грижа, нито пък-
- Не отговори на първия ми въпрос. Или всичките тези въпроси са за отклоняване на вниманието ?
- Какво те интересува ?
- Още въпроси.
Самодоволната усмивка се появи на лицето му. И тогава Лирия намери в себе си отговора на въпроса му. Приближи се към него, тялото й леко погали неговото и изрече с напевен тон в ухото му .
- Не, не съм. – истината. Ръката й потъна надълбоко в гърдите му. – Защо ми е ? До момента в който съзрях, вече бях заобиколена от незнатни бруталници и копелета. Предпочитам да използвам ръката си отколкото да се принизя да легна с някой от тях.
И тогава видя как цялото развеселение напусна красивото му лице. Знаеше достатъчно за родителите му и това как бе израстнал, за да оформи думите си и да ги превърне в оръжие с което да го посече на две.
- Както сестра ти направи ли ?
- Нищо не знаеш за сестра ми !
Фенрис я притисна към моста, но този път в очите му нямаше игриви пламъчета.
- Не ми е нужно. Когато я открия ще науча това което ме интересува.
Той и смигна след, което се отдръпна от нея, ала Лирия го хвана за ръката, за да привлече вниманието му. В очите й гореше устременост, но дори тя усещаше как маската й се бе пропукала. В ирисите й танцуваше страх.
- Не можеш да я върнеш на баща ми. Не знаеш какво би й сторил за унижението.
- Знам какво правят лордовете с дъщерите си в този Кошмарен двор. Не бих могъл да забравя какво направиха с Мориган.
Да, Лирия знаеше историята за дъщерята на стария стюард Кеир. Караше я да вярва, че дори когато си изсрастнал в двор на кошмари , може да промениш съдбата си. Но Мориган бе братовчедка на стария Господар. А Лирия бе никоя. Нямаше как да си мисли, че ако опита нещо друго, ще има щастлив край.
- Ще я предадеш ли ?
- Не бих му позволил да я нарани. Нито теб.
- Защо ? Би рискувал толкова много за едни непознати ?
- Бих го направил за всекиго.
След което той се отдръпна и продължи по пътя си. Беше искрен. Знаеше го. И точно тази негова искреност я караше да чувства неща, които не искаше дори да признае пред себе си.

***

Беше изминала седмица откакто последно видя Командира, но тази седмица бе достатъчна, за да я накара да прекрачи линията, като от момента в който се телепортира в Илирианския лагер, в който знаеше, се надяваше , че ще го открие. Чак когато тънките й пантофки, потънаха в тънката покривка сняг в Илирианските планини, осъзна колко неподготвена е дошла и колко студено бе извън познатия й Хелн. Пристъпи по-близо до границата на Илирианския лагер, където виждаше разхождащи се войници и сякаш стотици палатки, малки и големи. Пред очите й изкочиха две едри мъжки фигури със златисто-карамелена кожа, черни коси и пъстри очи. Илирианци с масивни черни криле и доспехи, въоражени до зъби. Израженията на лицата им я накараха да се свие дълбоко в себе си, но въпреки всичко тя си спомни как да се държи като дъщерята на лорд Танатос. Маската, която носеше за да се предпази от света. Привика леда и гордостта в очите си, а брадичката си вирна високо.
- Името ми е Лирия Танатос. Заповядвам ви да ме заведете при Командирът.
Илирианците се спогледаха, след което по-едрият й се изсмя.
- Не приемаме заповеди от хилави момиченца. Пробвай пак, миличка.
- Тези лагери, не са място за знатни дами, - от начина по който очите му се спуснаха нагло по тялото й, облечено в твърде тясна и разголена рокля, й призля, но лицето й остана неутрално. – но ако се държиш малко по-топло с нас, може и да ти покажем, коя е палатката на Командирът ти. Тъкмо ще загрееш, докато...
- Това е достатъчно, Кла. Лейди Танатос, елате с мен.
Лирия почти подскочи от изненада, когато от сенките се появи фигурата на сенчестия певец. Азриел. Почти можеше да му благодари, задето се бе появил в правилния момент. Лирия го последва без да обели дума, нито посмя да погледне към Илирианците, които остави зад гърба си.
- Добре ли сте ?
Сигурно гледаше разцепената й долна устна или пламтящата й лява буза. Лирия кимна. Сенчестият певец не я попита нищо повече, за което почти и стана симпатичен.  Тогава той спря пред една от шатрите и и даде знак да изчака. След по-малко от десет секунди , Азриел излезе и и кимна със знак да влезе в шатрата. Пое си дъх и направи крачката от която нямаше връщане назад.
- Какво правиш тук ?
Фенрис попита, нареждайки оръжията си на широка маса. Беше с гръб към нея. Ала когато се обърна по лицето му проблесна мигновена изненада, която бързо бе заместена от гняв. Гняв, но не към нея. Разбра го когато тялото му почти мигновено се извиси над нейното, а очите му трескаво оглеждаха лицето и тялото й, несъмнено търсейки още поражения.
- Кой ?
Лирия поклати глава.
- Какво значение има ?
- Кой ? – тонът му не търпеше отказ. Ето сега виждаше разликата между мъжа, който бе срещнала в Хелн и Командира на Нощния двор. – Кажи ми кой те нарани и ще го убия.
Гледаше го за няколко дълги мига. След което премина покрай него, използвайки дистанцията за да си възвърне контрола.
- Синът на лорд Кеир. Баща ми искаше съюза си. Трябваше да ожени Лукреция, но тя вече е бита карта за него... аз съм следващата подред, която ще му осигури власт и богатства. Освен, че реших че не искам да бъда покорната играчка на това... копеле.
Замълча за няколко мига, след което се обърна с лице към него.
- И ти ще ми помогнеш да загубя това, което ме прави ценна за него.
Усети, че Фенрис я гледаше в продължение на няколко напрегнати секунди.
- Не.
- Не ? Нали това искаше ? Не е ли това в което сте добри всички мъже ? Или поне Илирианците.
Фенрис скъси разстоянието между тях отново, но по лицето му танцуваше ярост. Напомняше й на огън и жупел, превъплатени в плът и кръв.
- Това ли искаш ? Да бъдеш изчукана във военен лагер от едно незнатно копеле, за да се измъкнеш от нежелан брак ?
Лирия скри болката от отказа му или яростните му думи, които се забиваха като шамари в кожата й. Отново и Отново. Усмихна се празно.
- Ако не го направиш ти, ще си намеря друг. В този лагер е пълно със мъже.
Фенрис изръмжа насреща й и я стисна за китките.
- Никъде няма да ходиш.
- Моят герой. Баща ми вече е разбрал, че ме няма, въпрос на време е да ме открие тук. Той ще ме нарани много повече отколкото съсипаната ми репутация. Така, че хайде. Спри ме и ме предай в ръцете му.
- Няма да те връщам на баща ти. Ще дойдеш с мен. На сигурно място, по-хубаво място.
- И кое място би било сигурно ?
- Домът ми. Ще те заведа във Веларис.

   
Lyria Thanatos
Lady in Hewn city - The Court of Nightmares
Lord Aaron Thanatos & lady Moira - parents ; Lucretia - older sister
mate: Fenrys Archeron
Age : 22 /150
lady in court of nightmares ; Night Court
   
acidbrain


Последната промяна е направена от Nymeria. на Сря Окт 25, 2017 12:41 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Nymeria.
Second in Command at Night Court
Second in Command at Night Court

FC : Alycia Debnam-Carey
Mate : Where you go I go. Forever. - Azriel
Живее във: : Night Court; Velaris
Длъжност : Second in Command

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Fenrys Archeron |Marlon Teixeira| Taken | & Lyria Thanatos |Daisy Ridley |Reserved|

Писане by Fenrys. on Вто Окт 24, 2017 12:50 am

Фенрис е за мен ^^ 


lord of bloodshed, prince of bastards
 
avatar
Fenrys.
Army Commander of Night Court
Army Commander of Night Court

FC : Marlon Teixeira
Mate : Lyria Thanatos
Живее във: : Velaris ; Night Court
Длъжност : General Commander of the Night Court's Army

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Fenrys Archeron |Marlon Teixeira| Taken | & Lyria Thanatos |Daisy Ridley |Reserved|

Писане by Admin on Вто Окт 24, 2017 12:51 am




queen of light
it is during our darkest hours we must strive to see the light
 

avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите