Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

Beastiary of Prythian

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

Beastiary of Prythian

Писане by Admin on Пет Окт 27, 2017 9:23 pm



Boge
The Boge


Кръвта във вените ми се вледени, когато някакъв зловещ, изсмукващ студ ни обгърна. Не виждах нищо, само неясно блещукане с крайчеца на окото си, но конят под мен се вцепени. Насилих се да си придам безизразна физиономия. Дори ухаещата на пролет гора сякаш замря, повяхна и замръзна.
Студеното нещо прошушна наблизо, обикаляйки около нас. Нищо не виждах, но го усещах. В дъното на съзнанието ми някакъв древен, глух глас зашепна:
Ще строша костите ти между пръстите си. Ще изпия костния ти мозък. Ще пирувам с плътта ти. Аз съм всичко, от което се боиш. Аз съм всичко, от което се ужасяваш. Погледни ме. Погледни ме.
Опитах се да преглътна, но гърлото ми се беше стегнало. Продължих да се взирам в дърветата, в клоните им, във всичко, освен в студеното нещо, което продължаваше да обикаля около нас.
Погледни ме.
Исках да погледна... трябваше да видя какво е това.
Погледни ме.
Вторачих се в нацепената кора на един бряст в далечината и се опитах да мисля за приятни неща. Като топъл хляб и пълен стомах...
Аз ще напълня стомаха си с теб. Ще те погълна. Погледни ме.
Нощно безоблачно небе, обсипано със звезди, спокойно, бляскаво и безкрайно. Летен изгрев. Освежаващо къпане в горско езерце. Срещите с Айзък, когато се изгубвах за час или два в тялото му, в споделения ни дъх.
Онова нещо беше навсякъде около нас, толкова студено, че зъбите ми затракаха.
Погледни ме.
Гледах ли, гледах към бряста, който сякаш непрекъснато се приближаваше, не смеех да мигна. Очите ми се зачервиха от болка, напълниха се със сълзи, които оставих да текат, без да давам знак, че съм забелязала нещото, което обикаля около нас.
Погледни ме.
И точно когато мислех, че наистина ще погледна, когато очите ме заболяха толкова силно от това да не гледам, студът се скри в храстите, оставяйки след себе си диря от смачкани растения. Едва когато Люсиен издиша с облекчение и конете ни разтърсиха глави, си позволих да се отпусна. Дори минзухарите сякаш се надигнаха.
– Какво беше това? – попитах, бършейки сълзите от лицето си.
– Това беше създание, което няма работа в нашите земи. Наричаме го Боге. Не можеш да го уловиш, не можеш да го убиеш. Дори с любимите ти ясенови стрели.
– Защо не бива да го гледам?
– Защото, ако погледнеш към него, ако дадеш знак, че забелязваш присъствието му, той става истински. И тогава може да те убие.
avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Beastiary of Prythian

Писане by Admin on Пет Окт 27, 2017 9:45 pm



Pukka
The Pukka


Направих гримаса, когато ботушите ми докоснаха чакъла на пътеката с хрущене, но баща ми вече бе тръгнал към външната порта, куцукайки натам с бастун в ръка. Как изобщо е стигнал дотук? Сигурно някъде наблизо има коне. Не беше облечен достатъчно дебело за зимата, която ни очакваше от другата страна на стената. Аз обаче се бях навлякла с достатъчно дрехи, че да му дам една-две от тях, ако се наложи.
Като се стараех да се движа максимално леко и безшумно и внимавах да не ме осветят лунните лъчи, забързах след баща ми. Той вървеше с изненадваща бързина към плета край портата и тъмнината отвъд.
В къщата горяха само няколко свещи. Не смеех да дишам твърде шумно, не смеех и да извикам след баща ми, който все така куцукаше към портата. Ако тръгнехме веднага, ако той наистина е дошъл с коне, ще сме на половината път към вкъщи, преди някой да забележи, че ме няма. Ще избягаме. От Тамлин, от болестта, заплашваща да нахлуе и в нашите земи.
Баща ми стигна до портата. Тя вече беше отворена, а тъмната гора отвъд сякаш ни приканваше да се скрием в нея. Явно е оставил конете там. Той се обърна към мен, лицето му, което познавах толкова добре, бе изпито и напрегнато, кафявите му очи по изключение бяха ясни и ме подканваха. Побързай, побързай, сякаш крещеше всяко движение на ръката му.
Сърцето ми бясно биеше в гърдите ми, отекваше в гърлото ми. Оставаха само няколко метра – до него, до свободата, до новия живот...
Около ръката ми се стегнаха нечии пръсти и ме дръпнаха силно.
– Отиваш ли някъде?
По дяволите, по дяволите, по дяволите.
Ноктите му пробиха всички дрехи, които бях навлякла. Вдигнах очи към лицето му, изпълнени с неподправен ужас.
Не смеех да помръдна, дори когато устните му се превърнаха в тънка черта, а мускулите на челюстта му потрепнаха. Дори и когато отвори уста и аз зърнах дългите, хищнически зъби, които проблеснаха на лунната светлина.
Ще ме убие – ще ме убие точно тук, а после ще убие баща ми. Няма да има повече вратички в Договора, нито комплименти, нито милост. Вече не го е грижа. Вече бях мъртва.
– Моля те – промълвих аз, – баща ми...
– Баща ти ли?
Той вдигна поглед към портите зад гърба ми и ръмженето му отекна из цялото ми тяло, когато отново оголи зъби.
– Защо не погледнеш пак – рече той и ме пусна.
Залитнах назад, завъртях се и си поех дъх да извикам на баща си да бяга, но...
Но него го нямаше. Само един белезникав лък и също толкова белезникав колчан със стрели, подпрени на портата. Планински ясен. Преди секунди ги нямаше, нямаше...
Лъкът и колчанът затрептяха, сякаш бяха от вода, и се превърнаха в голяма торба с припаси. Последва още едно трептене и торбата се превърна в сестрите ми, свити, прегърнати, плачещи.
Коленете ми омекнаха.
– Какво е...
[...]Това, което всъщност исках да попитам, е: Що за същество се готвеше да ме изтезава и после да ме изяде? Кой си всъщност, че си толкова силен и можеш да надвиеш всяко от тези създания?
Той спря пред първото стъпало, за да ме изчака.
– Пука. Използват собствените ти желания, за да те подмамят към някое отдалечено място. Там те изяждат. Бавно. Вероятно е надушил човешкия ти мирис в гората и те е последвал до къщата.
avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Beastiary of Prythian

Писане by Admin on Пет Окт 27, 2017 9:58 pm



Suriel
The Suriel


Поставих капана си внимателно, а пилето изглеждаше така, сякаш само е дошло дотук и си е счупило врата при опит да се измъкне изпод един паднал клон. Постарах се да прикрия собствената си миризма от пилето. Но елфите имаха толкова остри сетива, че колкото и добре да съм прикрила следите си...
Последва изщракване, свистене и глух, зловещ писък, от който мускулите и костите ми се вцепениха, а дъхът ми замря.
Още един писък прониза горския въздух, а примката изстена, но задържа създанието.
Слязох от дървото и се отправих да се срещна очи в очи със сюриела.
* * *
Люсиен, помислих си, докато се промъквах към елфа, определено е надценил способностите ми. Или пък от все сърце ме иска мъртва.
Не знаех какво да очаквам, когато навлязох в кръга, оформен от белите стволове на брезите – високи и прави като колони, но това определено не беше високата тънка фигура в парцалива тъмна роба. Беше прегърбена и ясно виждах твърдите буци на гръбнака ù под протърканата дреха. Тънки, дълги, люспести ръце дращеха по примката с пожълтели, нацепени нокти.
Бягай, прошепна някаква първична, дълбоко човешка част от мен. Умоляваше ме. Бягай, бягай и не се обръщай.
Но стрелата, насочена към създанието, не трепна. Казах тихо:
– Сюриел ли си?
Елфът замръзна. После подуши. Веднъж. Два пъти.
След това бавно се обърна към мен, а булото върху плешивата му глава се развя от невидим вятър.
Лице сякаш издялано от суха, древна кост, с липсваща или захвърлена кожа, с уста без устни и твърде дълги зъби, подаващи се от черни венци, цепнатини вместо ноздри и очи... очи като бездънни ями от млечна белота – белотата на смъртта, на болестта, на оглозганите кости.
Между парцалите на робата му се виждаха части от тяло, съставено като че ли изцяло от жили и кости, сухо и ужасяващо като лицето. Създанието пусна примката и прекалено дългите му пръсти щракнаха, когато започна да ме изучава с поглед.
– Такъв съм.
Щрак, щрак – по едно изщракване за всяка дума.
– Тогава този капан е за теб – успях да продумам. Бягай, бягай, бягай.
Създанието седеше на земята, босите му загрубели крака бяха стегнати в двойно усуканата примка.
– Не съм виждал смъртна жена от цяла вечност. Ела по-близо, за да мога да зърна тази, която ме хвана.
Нищо подобно не направих.
Сюриелът се засмя. От хрипливия звук ме побиха тръпки.
– И кой от братята ми предаде тайната ми на човек?
– Никой. Майка ми ми е разказвала истории за такива като теб.
– Лъжи... подушвам лъжите на езика ти.
Съществото пак задуши въздуха, а пръстите му отново защракаха. После наклони глава настрани, рязко, внезапно движение, от което булото се люшна в същата посока.
– Какво иска смъртната жена от сюриела?
– Ти ми кажи – казах тихо.
То отново се изсмя.
– Нима ме изпитваш? Глупаво, безполезно изпитание, защото щом се осмели да ме хванеш, нуждата ти от знание трябва да е много голяма.
Замълчах и създанието се ухили с устата си без устни, разкривайки огромните си почернели зъби.
– Задай ми въпросите си, човеко, и после ме освободи.
Преглътнах с усилие.
– Наистина ли... наистина ли няма начин да се прибера у дома?
– Не, освен ако не търсиш начин да бъдеш убита заедно със семейството си. Трябва да останеш тук.
И последната частица надежда, в която се бях вкопчила, и последното късче оптимизъм, което се насилвах да поддържам, повехна и се разпадна. Но това не променяше нищо. Преди караницата с Тамлин тази сутрин дори не се замислих да разпитвам за това сюриела. Може би дойдох тук само от злоба. Е... добре, щом така и така съм вече тук и рискувам живота си, поне мога да науча нещо.
– Какво знаеш за Тамлин?
– Питай по-конкретно, човеко, по-конкретно. Защото знам доста неща за Великия господар на Двора на Пролетта.
Земята се огъна под краката ми.
– Тамлин е... Тамлин е Велик господар?
Щрак-щрак-щрак.
– Не знаеше ли?! Интересно.
Тамлин не беше просто собственик на имение, а... а Велик господар на една от седемте елфически територии. Велик господар на Притиан.
– Не знаеше ли, че се намираш в Двора на Пролетта, човеко?
– Да... да, това вече го знам.
Сюриелът се намести по-удобно на земята.
– Пролет, Лято, Есен, Зима, Утро, Ден и Нощ – изброи той, сякаш не чу отговора ми. – Седемте двора на Притиан, всеки управляван от Велик господар, до един смъртоносни по свой собствен начин. Те не просто са силни, те са самата сила.
Значи затова Тамлин може да се изправи срещу Боге и да оживее. Защото е Велик господар.
Потиснах страха си.
– Всички в Двора на Пролетта са принудени да носят маски, но не и ти – започнах предпазливо. – Не си ли част от Двора?
– Аз не съм част от никой двор, човеко. По-стар съм от Великите господари, по-стар съм от Притиан, по-стар съм от костите на този свят.
avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Beastiary of Prythian

Писане by Admin on Пет Окт 27, 2017 10:04 pm



Naga
The Naga


И... – сюриелът се изправи. – Не сме сами.
Опънах тетивата на лъка, но оставих стрелата да сочи надолу, и огледах напразно дърветата. Но цареше пълна тишина заради присъствието на сюриела.
– Човеко, трябва да ме освободиш и да бягаш – каза създанието, а безжизнените му очи се разшириха. – Бягай към имението на Великия господар. Не забравяй какво ти казах – остани близо до него и ще живееш достатъчно, за да видиш как всичко се оправя.
– Какво има? – Ако знаех какво ни заплашва, щях да бъда по-подготвена...
– Нага, елфи, създадени от сенки, омраза и тлен. Чули са писъците ми и са те подушили. Освободи ме, човеко. Ако ме хванат, ще ме затворят в клетка. Освободи ме и се върни при Великия господар.
По дяволите. По дяволите. Свалих лъка и се метнах към примката, посягайки към ножа си.
И тогава иззад дърветата се плъзнаха четири смътни фигури, толкова тъмни, като че ли бяха изтъкани от беззвездна нощ.
Нагите бяха създания, излезли от някакъв кошмар. Покрити с черни люспи и нищо друго, те изглеждаха като чудовищна комбинация от змийски черти и човекоподобни, мъжки тела, чиито горни крайници завършваха с дълги, гладки нокти, способни да разкъсват плът.
Ето това бяха създанията от кървавите легенди, онези, които се промъкваха през стената да тормозят хората. Онези, които с радост бих убила в онзи ден в снежната гора. Огром­pните им бадемовидни очи огледаха алчно сюриела и мен.
Четиримата прекосиха полянката и се насочиха към нас. Сюриелът седеше между мен и чудовищата, затова насочих стрелата си към този по средата...
Създанието се ухили, разкривайки зъби, остри като бръсначи, и сребрист раздвоен език, който се стрелна между тях.
– Майката на Мрака ни поднася дар, братя – каза той и гледаше сюриела, който отново започна да дращи по примката. После кехлибарените очи се завъртяха към мен. – И закуска.
avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Създайте нова тема   Напишете отговор
 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите