Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» When you spend so long trapped in darkness, you find that the darkness begins to stare back
Чет Ное 16, 2017 12:31 am by Nymeria.

» Dahlia Archeron | The Seer of the Night Court | Lily James | Free |
Нед Ное 12, 2017 12:08 am by Admin

» Nehemia Archeron | Aishwarya Rai | Reserved |
Съб Ное 11, 2017 11:31 pm by Admin

» Freya Darkbringer | Third in Command in Night Court | Gage Golightly | Free |
Съб Ное 11, 2017 10:00 pm by Admin

» The house of Light
Съб Ное 11, 2017 12:04 am by Admin

» Личната резиденция на Господарката
Пет Ное 10, 2017 11:54 pm by Admin

» The House of Marble
Пет Ное 10, 2017 11:40 pm by Admin

» Град Сезере
Пет Ное 10, 2017 11:29 pm by Admin

» Azriel ; The Spymaster | Hayden Christensen |Reserved|
Чет Ное 09, 2017 11:36 pm by Admin

Top posting users this month
Admin
 
Nymeria.
 

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 20, на Пон Окт 23, 2017 7:55 pm

Кралицата под Планината

Предишната тема Следващата тема Go down

Кралицата под Планината

Писане by Admin on Съб Окт 28, 2017 11:21 pm



The Queen under the Mountain
Amarantha | Dead /killed by High Lord Tamlin/  


Преди около 500 години. 
[..]
– Амаранта е кралица на тези земи. Кралица на Притиан – промълви Алис едва чуто, а очите ù се разшириха от спомена за нещо ужасно.
– Но нали седемте Велики господари управляват Притиан равнопоставено? Няма кралици.
– Така беше преди, така е било винаги. Допреди сто години, когато тя се появи по тези земи като посланик на Хиберн.
– Тя тръгна от двор на двор – продължи Алис – Очарова Великите господари с приказки за търговия между Хиберн и Притиан, с по-тесни връзки, с повече споделяне на богатствата на двете територии. Неувяхващото цвете, така я наричаха. Цели петдесет години живя така, като придворна на всички дворове, за да изкупи, както казваше, собствените си постъпки и тези на Хиберн по време на войната.
– Участвала е във войната срещу хората?
Алис спря.
– Историята ù е легенда сред нашия народ – легенда и кошмар. Тя беше най-страшният генерал на краля на Хиберн – биеше се на фронта, колеше хора наред, както и всеки Върховен или нисш елф, осмелил се да ги защитава. Имаше по-малка сестра, Клития, която се биеше редом с нея, точно толкова зла и опасна, колкото сестра си... докато не се влюби в един смъртен воин, Юриан – Алис въздъхна. – Юриан стоеше начело на огромни човешки армии, но Клития копнееше за него, обичаше го лудо. Беше твърде сляпа да разбере, че Юриан я използва, за да получава информация за силите на Амаранта. Амаранта го подозираше, но не можђ да убеди Клития да го остави... и не можеше да го убие, защото това щеше да причини силна болка на сестра ù.
Амаранта изпитваше удоволствие от изтезания и убийства, но обичаше сестра си толкова много, че възпря ръката си.
– И какво стана? – промълвих аз.
– О, Юриан предаде Клития. Месеци наред търпя да ù бъде любовник, докато получи цялата информация, която му трябваше, после я подложи на мъчения и накрая я уби, като я разпна на кръст от ясеново дърво, за да не може да избяга, докато я изтезава. После остави парчетата от тялото ù да ги намери Амаранта. Казват, че гневът ù можел да срути небесата, ако кралят не ù заповядал да не предприема нищо. По-късно получила възможността за последен сблъсък с Юриан и оттогава тя мрази хората с ярост, каквато не можеш и да си представиш. След като двете страни сключиха Договора – продължи тя и започна да отваря чекмеджетата, – тя закла робите си, за да не ги освободи.
Аз пребледнях.
– Векове по-късно обаче Великите господари ù повярваха, когато им каза, че смъртта на сестра ù я е променила, особено след като отвори търговските канали с Хиберн. Великите господари така и не разбраха, че същите тези кораби, които караха стоки за Хиберн, се връщаха с личната ù армия. Кралят на Хиберн също не знаеше. Но всички скоро научихме, че през тези петдесет години, които е прекарала сред нас, тя е решила, че иска Притиан за себе си, за да събере войски тук и да използва страната като отправна точка, от която да нападне вашия свят и да го унищожи веднъж завинаги, със или без благословията на краля. И така, преди четиридесет и девет години, тя нанесе първия си удар.
– Тя знаеше – знаеше, че дори и с цялата си армия не може да покори и седемте Велики господари само със сила или численост. Но тя е и лукава, и жестока, и изчака, докато спечели пълното им доверие и всички се събраха на бал в нейна чест. Тази вечер тя сипа във виното отвара, приготвена по рецепта, открадната от книгата със заклинания на хибернския крал. Когато изпиха виното, силата на Великите господари стана уязвима и тя открадна магическите им сили от телата им, откъсна ги като ябълки от клон, останаха им само най-простите способности. Твоят Тамлин – това, което си виждала като негова сила, е просто сянка от онова, на което е способен, на силите, които владее. Когато лиши Великите господари от силите им, Амаранта за няколко дни пое контрол над Притиан. От четиридесет и девет години сме нейни слуги. От четиридесет и девет години тя изчаква най-подходящия момент, за да наруши Договора и да завземе вашите земи и всички човешки царства отвъд тях.
– Сега я наричат Измамницата – онази, която измами седемте Велики господари и построи двореца си под свещената Планина, в сърцето на земята ни.
Алис млъкна и отново покри лицето си с ръце, докато си поемаше дълбоко дъх, за да се овладее.
Свещената планина – онзи чудовищно висок, гол връх, който видях на стенописа в библиотеката преди няколко месеца.
– Но... болестта по земите... Тамлин каза, че болестта е отнела силите им...
– Тя е болестта по земите – сряза ме Алис, свали ръце и влезе в килера. – Няма друга болест, освен нея. Границите паднаха, защото тя ги разруши. Беше ù забавно да праща свои слуги в нашите земи, за да провери какви сили са му останали на Тамлин.
[...]
– Ти можеше да я спреш – гледаше ме враждебно, оголила зъби, които бяха неприятно остри. Прибра ряпата и картофите в торбата си. – Ти можеше да го освободиш, можеше да му върнеш силата, ако не беше толкова сляпа за собственото си сърце. Човеци – изплю тя.
Дъхът ми секна.
– Аз... аз... – вдигнах ръце с дланите напред. – Аз не знаех.
– Нямаше как да знаеш – каза с горчивина Алис и се изсмя безрадостно. Смехът ù приличаше на грак. Тя отново влезе в килера. – Това бе част от проклятието над Тамлин.
Зави ми се свят и аз още по-силно притиснах гръб към стената.
– Какво е това проклятие? Какво му е направила?
– Тамлин и Амаранта се познаваха отпреди – семейството му открай време поддържаше връзки с Хиберн. По време на войната Дворът на Пролетта се съюзи с Хиберн, за да останат хората роби. Така че баща му, който беше своенравен и зъл, беше много близък с краля и с Амаранта. Когато Тамлин беше дете, той често придружаваше баща си при пътуванията му до Хиберн. Така се запозна с Амаранта.
– С времето Амаранта пожела Тамлин, пожела го страстно с цялото си черно сърце. Само че той е чувал истории за нея от войната и знаеше какво са причинили Амаранта, кралят и собственият му баща на хората и на елфите. Знаеше какво е направила на Юриан заради смъртта на сестра си. Странеше от нея, когато тя дойде тук, въпреки опитите ù да го привлече в леглото си. И така, стоя настрана, докато тя не ограби силата му.
[...]
– След това тя организира маскен бал В недрата на Планината за себе си. Всички дворове присъстваха. Празненство, каза тя, за да изкупи онова, което е сторила на Люсиен, с маски, за да не показва той ужасяващия белег на лицето си. Целият Двор на Пролетта трябваше да присъства, дори прислужниците, и всички да носят маски в чест на способностите на Тамлин да си мени формата, така каза. Той искаше да потуши конфликта без кръв, затова се съгласи да отиде и да вземе всички нас със себе си.
Притиснах ръце към каменната стена и се насладих на хладината ù, твърдостта ù.
Застанала насред кухнята, Алис домъкна торбата си, вече пълна с храна и дрехи.
– Когато всички се събрахме там, тя заяви, че мир може да има – ако Тамлин стане неин любовник и съпруг. Но когато се опита да го докосне, той отказа да я допусне близо до себе си. Не и след онова, което тя причини на Люсиен. Той каза пред всички в онази нощ, че по-скоро ще сподели леглото си с човек, ще се ожени за човек, отколкото да докосне Амаранта. Тя можеше и да пренебрегне последните му думи, ако не беше добавил, че собствената ù сестра е предпочела компанията на човек пред нейната, че собствената ù сестра е предпочела Юриан пред нея.
– Можеш да си представиш колко добре прие Амаранта казаното от него. Но тя заяви на Тамлин, че е в щедро настроение – каза, че ще му даде възможност да развали проклятието, с което му е откраднала силите.
Той ù се изплю в лицето и тя се разсмя. Каза му, че разполага със седем пъти по седем години, преди тя да предяви правата си над него, преди той безвъзвратно да отиде при нея В недрата на Планината. Ако иска да развали проклятието, трябва само да намери смъртно момиче, което ще пожелае да се омъжи за него. Но не кое да е момиче – трябва да е със сърце от лед, изпълнено с омраза към нашия народ. Трябва да е момиче, готово да убие елф.
Земята се разклати под краката ми. Бях благодарна за стената, която ме държеше права.
– Това не е всичко, елфът, когото това момиче убие, трябваше да е от неговите хора, изпратени от него отвъд стената като агнета на заколение. Момичето може да бъде доведено тук, за да го ухажва Тамлин само ако убие един от неговите хора, и то не при самозащита, а само и единствено от омраза, както Юриан е убил Клития... За да може да усети болката на сестра ù.
[..]
Другите Велики господари също се опитаха да ù дадат отпор. Преди четиридесет години тя екзекутира трима от тях заедно със семействата им за това, че са се съюзили срещу нея.
– Открит бунт? Кои дворове? – изправих гръб и отстъпих от стената. Може би щях да намеря съюзници сред тях, за да ми помогнат да спася Тамлин.
– Дворът на Деня, Дворът на Лятото и дворът на Зимата. И не, дори не се стигна до открит бунт. Тя използва силите, отнети от Великите господари, за да ни привърже към земята. Разбунтувалите се Господари се опитаха да повикат помощ от другите елфически царства, като използваха за пратеници хора, достатъчно глупави да влязат доброволно в Притиан – повечето от тях млади жени, които ни почитаха като богове.
– Само че Амаранта ги излови всичките, преди да напуснат бреговете на Притиан и... можеш да си представиш какъв беше краят им. След това, след като Амаранта изби бунтовниците, наследниците им бяха твърде изплашени да рискуват да събудят гнева ù отново.
– И къде са сега? Позволено ли им е да живеят в земите си като Тамлин?
– Не. Държи всички тях заедно с придворните им. В недрата на Планината, където може да ги измъчва, както ù харесва. Други... на други, ако ù се закълнат във вярност, ако коленичат пред нея и станат нейни слуги, им е позволена известна свобода, могат да влизат и излизат от В недрата на Планината, когато пожелаят. На нас ни беше разрешено да останем тук, докато изтече срокът на проклятието над Тамлин.

avatar
Admin
High Lady of the Day Court
High Lady of the Day Court

FC : Candice Swanepoel
Живее във: : Day Court ; Annora -the City of Thousand suns
Длъжност : High Lady of Day court

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите